17.04.2012

Как промените по пътя на един закон затварят все повече врати пред онеправданите деца

Posted in Без категория at 7:06 от Tanya

Размисли на базата на почти 60 дневно обсъждане на Закона за училищното образование и мястото на децата с увреждания в училището. Обсъждането направихме в темата в БГ мама – http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=641483.0. Чухме много добри обещания от министри, заместник министри и неправителствени организации. Чудехме се как ще станат реалност, отправихме и доста запитвания под формата на становища до Министерстовто на образованието и Парламента.

По пътя от Министерството до Парламента, няколко текста в закона претърпяха лека промяна. Леката промяна затвори вратата за много деца с увреждания в масовото училище. И в следващите 20 години ще има изстрадали родители, дърпайки с всичка сила вратата на родното образование за децата си. А то, образованието, ще казава: „Имаме си закон, ти си с такава и такава диагноза, не ни интересува какво знаеш, отивай в специална паралелка или център към социалното подпомагане. Ние от „чисто образование“ сме щастливи, че си приехме добър закон и винаги може да те изгоним само на база диагнозата ти“

Как стана така, че красивите думи отстъпиха място на страха…нямаме представа, виждаме резултата. Двата члена-врата са 193 и 194.

В публикувания на 14.02.т.г. проект член 193 гласеше така:

(1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с тежка и с умерена умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 36, ал. 1 може да се организират специални паралелки или групи.

А във внесения на 5.04.т.г. в НС проект той гласи:

(1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.

Замяната на “умерена и тежка умствена изостаналост” с общото понятие “умствена изостаналост” и изброяването на конкретни диагнози, при които голяма част от децата нямат никакви когнитивни затруднения е предпоставка за формално спазване на изискването на закона за приобщаващо образование и фактическа изолация на много деца със СОП.

Ние родителите сме притеснени и от факта, че преместванията в специални паралелки може да стават без знанието и съгласието на родителя/настойника. Родителят/настойникът често е най-големият защитник на правата на детето, а не се изисква неговото съгласие за преместване в специална група или паралелка. Такова право има в чл.27 на действащия “Закон за народната просвета”

Ние се борим за следните промени в текста на член 193. С тези промени се премахват диагнозите и водещо е състоянието на детето:

Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца със специални образователни потребности и значителни нарушения на поведението или развитието, изискващи лечение или постоянна корекционна работа, в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.

(2) Децата със СОП постъпват или се преместват в групите или паралелките по ал.1 при писмено изразено съгласие на родителите или настойниците.

Аргументите ни за това предложение са следните:

  • Създаването на списък със заболявания е подход към децата според диагнозата им, а не според състоянието и възможностите им. Изброените диагнози не са единствените, които биха могли да бъдат пречка за обучението на едно дете в обикновена група на ДГ или клас на масовото училище.
  • Децата с лека и умерена степен на умствена изостаналост могат да се обучават в масова група/клас, което е отразено в Международната класификация на болестите. Една част от тези деца имат проблемно поведение, но друга част се приемат добре от останалите деца и не затрудняват с нищо учебния процес.
  • Децата от аутистичния спектър според когнитивните си способности са от такива с тежка умствена изостаналост до високо когнитивни и дори белязани с гениалност. За много от тях, смисълът на обучението с деца “в норма” е в социализирането, а не толкова в ученето, което те могат да осъществят и в самостоятелна или дистанционна форма на обучение.
  • Писмено изразено съгласие от родителите или настойниците е необходимо по същите причини, по които това условие съществува в сега действащия закон (чл.27).

Другата широка порта за изгонване извън училище и към системата на социалното подпомагане се оформи в чл. 194. Този член също претърпя рестриктивна промяна при внасянето в парламента. И в него по пътя от Министерството на образованието до Парламента думите  „с тежка и с умерена умствена изостаналост” бяха заменени с по-общите „умствена изостаналост“. Не са малко стеснителните деца, които могат да бъдат определени като страдащи от лека степен на умствено изоставане, както и не винаги може да се направи точно разграничаване между лека и умерена степен на умствено изоставане. За по-сигурно законотворците се подсигуриха  „всички лесно вън“, а пък ако много се помолите или се жалвате може по изключение да останете.

Изпратихме нашето предложение до група народни представители, изпратихме го и до Българският хелзинкски комитет. Ако имате дете с увреждане, ако сте роднина или приятел на такова дете, разпространете това писмо до вашите близки, до медиите, до неправителствени организации или до други изявени личности.

Нека дадем шанс децата да се обучават според възможностите си, а не според диагнозата си.

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Hristov said,

    Диагностиката на различните видове аномалии в резвитието е сложен и продължителен роцес. Що се касае до умствената изостаналос тя е най-сложна като проблем още повече когато говорим за педагогически цели. Ако искате да говориим за моментното състояние на детето това пак е дефиренциална диагноза. Например ако детето е в състояние на емоционална
    травма може да покаже слабост в интелекта или в общуването – това не е диагноза умствена изостаналост или аутизъм, а диферециално диагностична картина.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: